РЕЧНИК

ABL: ген (именуван на откривателя си Abelson) върху 9 хромозома отговорен за размножаването на белите кръвни клетки. ABL създава проблем, когато се откъсва и се свързва с хромозома 22 създавайки гена BCR-ABL.

BCR: (breakpoint cluster region) ген върху хромозома 22, отговорен за развитието на ХМЛ.

BCR-ABL: патологичен ген характерен за повечето пациенти с ХМЛ. За възникването на ХМЛ е необходимо ABL гена от хромозома 9 да се прехвърли върху BCR региона на хромозома 22, създавайки хибрид BCR-ABL. Установено е, че такъв „погрешен” ген се получава често при деленето на клетките на здрави хора, но имунната система го унищожава. По неясни причини, това не се случва при пациенти с ХМЛ.

БЛАСТ: незрял предшественик на белите кръвни клетки.

КОСТНОМОЗЪЧНА АСПИРАЦИЯ (миелограма): процедура, при която с игла от костта се взема (аспирира) малко количество костен мозък. Служи както за поставяне на диагнозата, така и за проследяване на ефекта от лечението.

КОСТНОМОЗЪЧНА БИОПСИЯ (трепанобиопсия): подобна на аспирацията процедура, но иглата е режеща. Парченцето костен мозък се изпраща за изследване в патологията. Използва се по- рядко при ХМЛ, когато аспирацията е неуспешна.

ХРОМОЗОМА: структура в клетъчното ядро, която съдържа молекулата на ДНК отговорна за пренасянето на генетичната информация.

ХРОНИЧНА ФАЗА: ранна фаза на ХМЛ. Характеризира се със аномалия на стволовата клетка, която се размножава неконтролируемо и не умира на време. В хроничната фаза ХМЛ е по- лесна за контролиране.

КЛОНАЛНА ЕВОЛЮЦИЯ: натрупването на генетични (хромозомни) аномалии при ХМЛ, водещи до прогресия и по-труден контрол на болестта.

КЛОН: група от клетки, генетично идентични, произлезли от една единствена клетка предшественик.

ПЪЛЕН ЦИТОГЕНЕТИЧЕН ОТГОВОР: липса на Филаделфия положителни (Ph+) левкемични клетки при конвенционално или при FISH цитогенетично изследване.

ЦИТОГЕНТИКА: „cyto”(клетка) отнасящо се до генетичния материал на клетките- техните хромозоми. „Конвенционалната” цитогенетика изследва хромозомния набор под микроскоп на поне 30 клетки от костен мозък във фаза на делене.

ЦИТОГЕНЕТИЧЕН ОТГОВОР: отговорът на костния мозък в резултат на проведеното лечение. Отчита се броя на Филаделфия положителните клетки. Има три типа цитогенетичен отговор. 1)Цитогенетичен отговор ( по-малко Ph(+) клетки отколкото при старта на лечението); 2) Голям цитогенетичен отговор (<35% Ph(+) клетки но повече от 0); 3) Пълен цитогенетичен отговор (0% Ph(+) клетки);

FISH (fluorescence in situ hybridization (ФИШ; флуоресцентна ин ситу хибридизация): цитогенетично изследване целящо да докаже bcr-abl гена. Специфични сонди, маркирани със светеща боя се смесват с клетките. abl сондата свети в червено, а bcr в зелено. В нормалните клетки, където гените са върху отделни хромозоми, точките светят по отделно. При Ph(+) клетките, точките светят една до друга. Преимущество на метода е прилагането му върху неделящи се клетки.

ХЕМАТОЛОГИЧЕН ОТГОВОР: нормализиране на броя и вида на белите кръвни клетки в периферната кръв.

HLA (human leukocyte antigen (човешки левкоцитен антиген): антиген използван за определяне на тъканната съвместимостта между двама души.

МОЛЕКУЛЯРЕН ОТГОВОР: определя се като негативен за bcr-abl PCR или друг молекулярен тест.

МИЕЛОФИБРОЗА: заместване на костномозъчните стволови клетки с фиброзна тъкан. Миелофиброзата настъпва като усложнение на ХМЛ, както и в резултат на лечението.

ПЛЕВРАЛЕН ИЗЛИВ: натрупването на течност в плевралната кухина (пространството между белия дроб и гръдната стена). Голямото количество течност може да предизвика затруднено дишане.

ПОЛИМЕРАЗОВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ (ПИ СИ АР; PCR (POLYMERASE CHAIN REACTION): чувствителна техника, чрез която е възможно доказването на изключително малко количество генетичен материал (ДНК); Използва се да се докаже, а понякога и измери количеството на bcr-abl при пациенти с ХМЛ. Най-чувствителните PCR техники могат открият една на 100 000 000 клетки.

ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ: фактори, позволяващи да се определи тежестта и хода на болестта.

ПРОФИЛАКТИЧНО ЛЕЧЕНИЕ: използва се най-вече за антибиотиците. Приемането профилактично на антибиотик с цел да се избегне инфекция.

QT ИНТЕРВАЛ: на електрокардиограмата отразява интервалът от началото на съкращението на сърдечните кухини до тяхната релаксация.

УДЪЛЖАВАНЕ НА QT ИНТЕРВАЛА: удължаване на времето на нормалното съкращение на сърцето, което може да предизвика нерегулярен сърдечен ритъм или внезапно спиране на сърцето. Някои от тирозинкиназните инхибитори, както и други лекарства е възможно да водят до удължаване на QT интервала. Винаги се консултирай със своя лекар, когато трябва да приемаш даден медикамент.
 

АБСОЛЮТЕН НЕУТРОФИЛЕН БРОЙ (ANC): броя на зрелите неутрофили (тип бели кръвни клетки) в периферната кръв, които се борят с инфекциите. При нисък неутрофилен брой нараства риска от развитие на инфекции.

АЛОГЕННА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ: процедура, при която пациента получава костен мозък или стволови клетки от друг човек.

АНЕМИЯ: намаление на червените кръвни клетки предизвикващо слабост и умора.

ОНКОЛОГ: лекар специалист по злокачествените заболявания и употребата на химиотерапия при лечението им.

АНТИЕМЕТИК: лекарства, които намаляват или премахват гаденето и повръщането.

АФЕРЕЗА: процедура, чрез която определен вид клетки се извличат от кръвта.

АВТОЛОЖНА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ: процедура, при която пациента получава собствения си костен мозък или стволови клетки.

МУКОЗИТ: възпаление на лигавиците (устна кухина; гърло)

МИЕЛОСУПРЕСИЯ: подтискане на костния мозък и невъзможност да произвежда червени и бели кръвни клетки и тромбоцити.

НЕУТРОПЕНИЯ: ниски стойности на неутрофилите (белите кръвни клетки, които се борят с инфекциите)

КОСТЕН МОЗЪК: гъбеста структура във вътрешността на костите. Съдържа незрели клетки наречени стволови клетки, които се развиват в три основни типа клетки: еритроцити (червени кръвни клетки), левкоцити (бели кръвни клетки) и тромбоцити (кръвни плочици).

НЕУТРОФИЛИ: подвид на белите кръвни клетки (левкоцитите), които се борят с инфекциите.

РАК: неконтролируемо размножаване на клетки, с които имунната система не може да се справи.

КЛИНИЧНО ИЗПИТВАНЕ: изследване, при което ново лекарство се дава за да се провери дали то е безопасно, ефективно или по-малко токсично от използваните до сега.

ПОЛИМЕРАЗНОВЕРИЖНА РЕАКЦИЯ (PCR (ПИ СИ АР)): молекулярно изследване, при което могат да бъдат доказани много малки количества от генетичен материал.

ПЪРВА ЛИНИЯ ТЕРАПИЯ: първия тип лечение, които е прилаган след диагностицирането на болестта.
ТУМОР ЛИЗИС СИНДРОМ (tumor lyses syndrome; синдром на бързото туморно разрушаване). Появява се, когато малигнените клетки при своята смърт отделят вещества, които бъбреците трябва да преработят. Поради големия обем на разрушаващите се клетки е възможно бъбреците да не могат да се справят с тези вещества и понякога се стига до бъбречна недостатъчност. Обикновено туморлизис синдрома се предотвратява, чрез достатъчното оводняване на организма или намаляване темповете на химиотерапия. Лекарства като Алопуринол (Allopurinol (Milurit®) и Расбуриказе (Rasburicase (Fasturtec®)) също могат да бъдат използвани за предотвратяването на туморлизис синдрома

ПРОГНОЗА: вероятния изход от болестта и шансовете за възстановяване.

ПРОГРЕСИЯ НА БОЛЕСТТА: термин използван, когато болестта напредва и състоянието се влошава, въпреки прилаганото лечение.

РЕФРАКТЕРНА БОЛЕСТ: заболяване, което не се повлиява от прилаганото лечение.

ЕХОКАРДИОГРАФИЯ: използването на ултразвук за изследване функцията на сърцето. Използва се при прилагането на лекарства, които са токсични за сърцето.

ГЕН: основната структура на наследствеността състояща се от ДНК.

РИСКОВИ ФАКТОРИ: определени фактори, който повишават риска при даден индивид да развие ХМЛ. Трябва да се подчертае, че повечето индивиди с рискови фактори никога не заболяват от ХМЛ, както и обратното- при някои от пациентите с ХМЛ не се установяват рискови фактори.