ОСНОВНИ ЛАБОРАТОРНИ ТЕСТОВЕ И ИЗСЛЕДВАНИЯ

Начало | Относно ХМЛ | ОСНОВНИ ЛАБОРАТОРНИ ТЕСТОВЕ И ИЗСЛЕДВАНИЯ
  • Пълната кръвна картина (ПКК) дава информация за количеството на кръвните клетки, включително броя на червените кръвни клетки, нивото на хемоглобина (белтък в червените кръвни клетки, който пренася кислорода), различните типове бели кръвни клетки (лимфоцити; моноцити; неутрофили; базофили; неутрофили), тромбоцитите (кръвни плочици) както и наличието на абнормни клетки.
     
  • костномозъчна аспирация (миелограма) или костномозъчна биопсия (трепанобиопсия); При миелограмата с тънка игла се прониква в гръдната или тазовата кост и се аспирира костен мозък за изследване под микроскоп. При трепанобиопсията иглата е режеща, и малката проба от костен мозък се изпраща в патологията за изследване; Манипулациите могат да бъдат болезнени в момента, във който се аспирира костен мозък;
     
  • цитогенетично изследване на костен мозък. Цели доказването на специфичния генетичен дефект при ХМЛ- Филаделфийската хромозома, чрез оцветяването по специален начин на хромозомите. Служи и за проследяване на ефекта от лечението (изчезване на Филаделфийската хромозома в хода на лечението). Обикновено резултата се дава като процент Филаделфия положителни хромозоми на 30 изследвани метафазни пластинки.
  • FISH (fluorescent in situ hybridization; флуоресцентна инситу хибридизация) друг вид цитогенетично изследване, с което се доказва наличието на Филаделфийска хромозома. Възможно е определянето както върху клетки от костен мозък така и върху левкоцити от периферна кръв. Пробите се смесват със специфични сонди, които се свързват със специфичния генетичен дефект. Към сондите има прикрепено фосфоресциращо (светещо) багрило, което се наблюдава под микроскоп.
     
  • молекулярно изследване PCR (Пи Си Ар; polymerase chain reaction), при което могат да се засекат минимални количества от генетичен материал (ДНК); При ХМЛ служи както за диагностициране (доказване на BCR/ABL гена) така и за проследяване на ефекта от лечението.
     
  • ехография (ултразвуково изследване) на коремни органи за определяне размерите на черния дроб и слезката.
     
  • биохимични изследвания. След извличане на кръвните клетки от кръвта, оставащата течна съставка се изследва за да се определи как работят вътрешните органи като черен дроб, бъбреци, сърце. Необичайно високи или ниски стойности са показател за проблеми с тези органи. По време на лечението общи биохимични изследвания се назначават се за да провери функцията на органите и прецени тяхната увреда от болестта или прилаганото лечение.